Преведени ФФ: „Не се преобразявай, когато имаш нещо за криене“, глава втора от „Първично белязване“ (Basic imprinting) (Джейкъб и Едуард)

Фен фикшъна може да прочетете ТУК

Преведени ФФ: „Момчетата са си момчета“, глава 4 от „Вампири във Вегас“ (Vampires in Vegas)(Едуард-Бела)

Фен фикшъна може да прочетете ТУК

Преведени ФФ – Глава 8 от „Убежище“ (Hideaway)(Джаспър-Бела)

Фен фикшъна може да прочетете ТУК

Преведени ФФ – „Да!!!“, глава 7 от „Къщата, която Джейкъб построи“ (Джейкъб-Бела)

Фен фикшъна може да прочетете ТУК

„Гостуване“, глава трета от „Втори шанс“ (Джейкъб-Бела)

Автор plamenina

Disclaimer/Уточнение: Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Разкъсах шарената хартия и повдигнах капачето. Вътре имаше прекрасна дървена гривна. Горната й страна беше обсипана със символи и един малък вълк стоеше в средата. Отдолу имаше малко кожа, която служеше за закопчалка. Беше толкова красива. Залагах, че Били сам я е направил.

– Били, прекрасно е! Нямаше нужда. Чарли, виж какво ти подари дядо Били. – чух малките стъпчици да приближават, а после и звънливото гласче.

– Кокво, искам да вида – той ме задърпа за дънките, за да го вдигна. Коленичих и му показах гривната. – Длън, длън.

Посегна да я вземе, но го спрях.

– Чарли, това не е играчка! Дай си ръката да ти я сложа. Само да не я скъсаш! – казах всичко с твърд глас надявайки се да ме разбере. Отказа да си даде ръката. – Инатче, токова! Дай да ти я сложа, Чарли! – посегнах да го хвана, но той избяга настрани…

Пълния текст може да прочетете ТУК

„Обяснение и как все пак успяха да развалят целия ден на Губернатора” глава четвърта от „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“

Автор : Miriel

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

– Таня – повика я Едуард с препускащо сърце.

В началото си помисли, че не го чу и точно щеше да повтори когато тя се обърна и му се усмихна.

– Ще се видим по-късно – каза на приятелките си, махна им и тръгна към него.

Едуард забеляза как момичетата продължиха да ги гледат известно време и леко се подхилваха, но него не го интересуваше. Вниманието му беше приковано в момичето, което идваше към него. Вдиша дълбоко и си помисли дано гласът да не му изневери. Скришом изтри ръцете си защото се бяха изпотили от напрежение.

– Здравей, Едуард – поздрави го тя с широка усмивка, прегърна го леко и го целуна по двете му страни. – Как си?

– Добре. Останах след часовете за да говоря с г-н Танър и точно тръгвах когато видях, че идваш. Реших да те изчакам и да те попитам дали искаш да отидем някъде да разпуснем?

Леле, изговори толкова думи за страшно малко време, дано да ме е разбрала, помисли си Едуард и лека червенина изби по бузите му. По дяволите, наруга се отново, докато Таня го гледаше развеселена…

Пълния текст може да прочетете ТУК

„Нови приятелства“, глава 2 част втора от „Здрач“-история за една сага

Автор: Ardillita

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

– Кристен. Здравей, Роб е. – каза той весело и зачака някаква реакция от мен.

Бях толкова изненадана, че не можех да издам и звук, като че ли устата ми беше запушена.

– Робърт Патинсън. Запознахме се сутринта, спомняш ли си? – продължи вече по-неуверено. – Бях на кастинг за „Здрач”.

Мисля че вече беше на път да затвори, когато най-после успях да продумам:

– Здравей. От къде имаш номера ми? – прозвучах ядосано и надменно.

– Ами, Скот  трябваше да ти се обади за да те осведоми, че вдругиден Катрин събира целия каст – заобяснява той с невиждана скорост. – Но беше много зает и му предложих аз да го направя и той. Съжалявам, ако съм те притеснил, но…

Долавях напрежението в гласа му, което го правеше още по-сладък, а мен ужасна, заради държанието ми.

– Извинявай. Не си виновен – побързах да кажа, прекъсвайки го. – Просто ме хвана неподготвена. Беше грубо, че ти отговорих така.

Бе повече от грубо, но нямах намерение да навлизам в подробности, не се знаеше какво може да излезе от устата ми в този момент…

Пълния текст може да прочетете ТУК

„Труп, бебе и още неприятности“, глава осма от „Джейкъб-продължението“

Автор Miriel

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

– Бебе!!! – повторих отново ужасен, но инстинктивно го притиснах защитно до гърдите  си. То проплака отново и аз го залюлях успояващо докато гледах объркан Неси.

– Тръгнах към колата за да потърся нещо да завием жената и чух туптенето на сърце откъм купето. Може би бяхме прекалено стресирани когато дойдохме иначе не мога да си обясня как сме пропуснали да го чуем. Отворих вратата и го видях. Точно се събуждаше и просто я взех.

– Точно се събуждала и ти просто я взе?! Какво ще правим? – объркването ми нарастваше с всяка секунда.

– Ще я вземем с нас. – каза тя спокойно докато галеше бебето по главата.

– Ще я вземем с нас!!!

– Какво ти става, Джей, повтаряш всяко нещо по два пъти – засмя се тя.

– Говориш сякаш нищо не е станало!

Тя ме погледна страснато и остъпи крачка назад, скръсти ръце пред гърдите си и усетих, че съм я раздразнил…

Пълния текст може да прочетете ТУК

„Срещи и дилеми“, глава 8 от „Ново семейство“

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Посвещение: Посвещавам тази глава на всички автори и най-вече на хората, благодарение, но които съществува сайтът и блатодарение на които можем да се ограмотим

Отново и отново мислех за раздялата с Матиас. Питах се какво ли би станало ако бяхме избягали както сънувах за трети път. Тъкмо когато слънчевите лъчи при полета в съня ми ме огряваха, се събуждах и виждах изгрева на слънцето, което според всички било нещо необичайно за Форкс.

Джейк беше много доволен да се върне тук. Неговото семейство и глутницата бяха тук. Той и Неси непрекъснато се разхождаха от Ла Пуш до къщата ни, по плажа и всички познати места. Аз все още не се бях запознала с никой от глутницата. Днес те щяха да дойдат. Алис беше много щастлива, че има повод да направи някаква украса на къщата. Аз естествено и всички й помагахме. Засега ми беше дала почивка – нали съм човек…

Пълния текст може да прочетете ТУК

„Намерения и още една по-различна версия”,глава трета от „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“

// <![CDATA[
//
// // <![CDATA[
//

Автор : Miriel

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Вратата на стаята се отвори и в нея влезе губернатор Клиъруотър. Сериозната му физиономия бързо беше заменена и широка усмивка цъфна на устните му.

– Джейк! – възкликна радостен той и се насочи към младия мъж, който седеше на канапе близо до прозореца и гледаше навън.

При произнасянето на името му седналия се изправи и се насочи към чичо си. Джейкъб Блек беше красив младеж, строен, с добре поддържана фигура и гладка кафеникаво червена кожа издаваща неговия индианския произход, с който се гордееше. Тъмните му очи се намираха точно над високи скули. Косата беше къса, точно както на неговия чичо.

Двамата се прегърнаха, после се отдалечиха един от друг и се прецениха с поглед.

– Възмъжал си – констатира губернатора.

– А ти изобщо не си остарял – върна комплимента Джейкъб. – Изглеждаш много добре. Не сме се виждали от …

Пълния текст може да прочетете ТУК