„Справедлива“, глава трета от „Съзвездие“ (ФФ)

Автор pussycat и Meredith Shepherd

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Едуард

Аляска беше много красива. Където и да погледнеш виждаш едно и също – сняг. Земята облечена в бяла премяна, дърветата побелели, но все пак вечнозелени и бяха възхитителни. Гледката спираше дъха. От хижата ни  се виждаше целия град и гледката беше неповторима.

Трябваше да разопаковаме багажа си. Алис, разбира се беше изкупила магазините, за да имаме достатъчно дрехи, за да не ги обличаме повторно. Не ни беше особено приятно тя да приготви куфарите ни, но никой не смееше да й противоречи. Каквото и да си наумеше рано или късно го превръщаше в реалност. Бела искаше да разгледа околността и реши да се поразходи. Сама. Това не ми хареса особено, не щом искаше така да бъде.

Щях да разгледжам стаите, когато Емет влетя в хижата и седна на дивана.

–  Да не би да те изпъдиха? – засмях се аз.

Целия фек може да прочетете ТУК

„Кратко гостуване“, глава втора от „Съзвездие“ (ФФ)

Автор pussycat и Meredith Shepherd

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Бела

Бяхме в дома на Таня. Всички от клана Денали бяха там: Елеазар с Кармен, Кейт с Гарет и Таня – сама. Знаех колко много ме обича Едуард и че никога не би погледнал друга, но нямаше как да не ревнувам. Таня беше толкова привлекателна и умна жена. И винаги е обичала Едуард, продължаваше да го обича и виждах онази искра, която блесваше в очите й, когато се намесеше името на Едуард, или когато той започваше да говори.

Когато дойдохме и Таня видя Едуард …  тя го изпиваше с поглед. Така само се ядосах. Ако не бях вампир щях да позеленея от яд. Не можех да разбера защо беше нужно изобщо да ги посещаваме – и разбира се отговорът на един джентълмен -съпругът ми – беше, че така е възпитано.

–   Надявам се да не прозвучи нахално, но много бих се радвала, и може би не само аз, ако нямате нищо против да дойдем с вас. Сигурно вече десет години не сме карали ски. Какво ще кажете? – попита ни Таня .

Разбира се беше обърната към Едуард и отново го изпиваше с поглед. Сякаш не съществуваше нищо друго за нея. За каква се нислеше тя?! Само аз можех да го гледам по този начин. Ако питаше мен да отиде по-добре накрай света само да е далече от него.

Замислих се за момент. Бях прекалено ревнива. Засмях се, но се срамувах от себе си. Прекалявах. Може би си е мислела, че като е започнала да гледа него, няма да бъде учтиво да отклони поглед. А може би, има нещо различно в него и тя не може да открие какво е. Радвах се, че съм единствение човек, на когото Едуард не може да прочете мислите иначе щеше да ми е още по-неудобно.

Един вид за да се раванширам, аз отговорих първа с усмивка и с леко преувеличен ентусиазъм:

– Разбира се, много ще се радваме да дойдете! Като сме повече ще бъде по-забавно.

– Аз също нямам нищо притив. – присъедини се и Алис.

Тя харесваше Денали и особено Таня. Имаха доста общи черти и се бяха сприятелили. Започвах да не харесвам Таня още повече.

Другите също нямаха възражения. И от отсрещната страна се получиха само положителни отговори, така че беше решено – семейство Денали щяха да изкарат ваканцията с нас, но щяха да останат в къщата си, която беше близо до планината. Не разбирах защо, но това напълно ме удовлетворяваше. Ако бяха двадесет и четири часа в денонощието залепени за нас, Таня щеше да се сближава все повече с Едуард, а аз в опитите си да я разкарам поне за малко от него, щях да изглеждам като пълна загубенячка.

Погледнах към Таня, а тя толкова захласнато гледаше нещо, или някого. Проследих погледа и когато видях кого гледа така изпепеляващо, направо ми кипна. Гледаше Едурд – моя Едуард. Неприязънта ми към нея растеше с голяма скорост. Аз се опитвах да се успокоявам и да я защитавам пред себе си, а тя наливаше масло в огъня.

Понеже това продължаваше прекалено дълго, реших да предприема решителни действия. Станах и отидох до другия край на стаята, където беше любимия ми. Той ме погледна любопитно, а аз без да казвам нищо, обвих ръце около шията му и го целунах толкова страстно, че той чак се олюля. Както обикновено сърцето ми заби лудешки, а устните ми искаха още и още. Когато го целувах забравях за всичко. Света се губеше за мен, оставахме само двамата.

За жалост той не забравяше за ококорените  очи, които в такъв момент ни зяпаха учудено. Едуард ме отдръпна от себе си след като Ем заръкопляска, подсвиркна и започна така да се смее, че този път къщата се олюля. Какъв хумор само. Едуард ме обърна и ме хвана през кръста нежно, а аз подпрях главата си на гърдите му. Погледнах го, а в очите му освен обичайната нежност, ласка, любов и обожание се четяха и въпросите. Щеше да ме пита за какво е било всичко това. Аз не можех да лъжа, а и не исках да му казвам истината – щеше да ми се смее и отново да каже ,,Глупава Бела!”.

Погледнах първо Емет. След като видя изражението ми, престана да се смее. Погледнах и другите – всички бяха учудени, но се опитаха да се престорят, че нищо не са забелязали. Последно спрях погледа си върху Таня, която явно разбрала, че причината за това беше тя с нейните любвеобвилни погледи, които хвърляше на моя съпруг. Тя вече бе отместила поглед встрани. Усмихнах се доволна.

Едуард

Не разбирах защо Бела направи всичко това. Знаеше, че аз също копнях за целувките й, но тук не му беше мястото, нито пък времето. И тя го знаеше. Всъщност откакто бяхме дошли в къщата на Денали, тя се държеше много особено. Нещо я притесняваше, но имаше и друго.  Гледах изражението й на няколко пъти, но не можех да определя какво точно бе. Може би беше ядосана. Не отиваше на това великолепно и нежно лице тази емоция. Но от какво се беше породила?

– Хайде, време е да се приготвяме. Цял ден ни чака!

Кейт беше въодушевена, но в мислите си тя каза ,,Моля те, Таня, те са женени и това е нормално. Приеми го и не бъди тъжна, сестричке!”.

След като чух това реших да обърна внимание и на гласа на Таня. Кейт я познаваше много добре. Таня не можеше все още да ме забрави. Имаше скрита надежда, че някой ден може и аз да я обикна по същия начин, но и знаеше колко много обичам Бела. Затова тези надежди бяха минимални. И тази целувка й беше причинила огромна болка, сърцето й се късаше. Аз така съжалявах за това, че я бях наранил.

– Ние също трябва да се настаним. –  каза Алис. – Ще се чакаме след два часа  пред заведениети в началото на курорта.

Всички кимнахме в знак на съгласие и се запътихме към вратата.

,,Едуард, защо никога не успях да те забравя?!”

Това бяха тъжните мисли на Таня. Толкова болка имаше в сърцето й, особено днес, когато мислите й за мен. Нямаше как да не се разкайвам, че изобщо ме е срещнала.

Оставих това на страна засега. Казахме си „чао” и без да пускам Бела отворих вратата. Навън беше много красиво: планини, целите покрити със сняг, близкото езеро – замръзнало, а на небето слънцето точно изгряваше. Птиците, които не отлитаха на юг чуруликаха и правеха природата още по-прелестна.

Погледнах в дълбоките очи на Бела. Толкова топлина и обич се четяха в тях, но имаше и нещо ново, различно. Целунах я по косата и двамата се обърнахме към този великолепен изгрев.

„Изненадваща идея“, глава първа от „Съзвездие“ (ФФ)

Автор pussycat

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Бела

 

Стояхме във всекидневната всеки зает с нещо. Алис и Розали оживено обсъждаха какво ще си купят утре, когато за пореден път щяха да опразнят магазините в Сиатъл, Карлайл и Есме си играеха с Ренесме, Джаспър и Емет гледаха мач, Едуард свиреше нова мелодия – тиха, бавна и толкова нежна, а аз го гледах захласнато – любовта на живота ми.

Изведнъж очите на Алис се разшириха и тя отново получи видение. Всички се умълчахме и зачакахме. Когато видението приключи, Алис заподскача радостно, отиде до Джаспър и го целуна по бузата.

– Браво, Джас. Не знам от къде си се сетил, но миличък, страхотна идея!

Погледнахме го и той изглеждаше точно толкова объркан колкото и ние. Едуард се усмихна с любимата ми крива усмивка. Боже, колко красив беше! Наистина ли съдбата го бе отредила за мен?

Преди да съм потънала в собствените си разсъждения се опомних:

– Хайде, кажете ни какво има! – започвах да ставам нетърпелива.

– Брат ни има страхотна идея. – каза Едуард и се усмихна още по-широко.

Вече не издържах. Нима щяха да продължават със заобикалките?!

Не бях единствената, която недоволстваше. Розали ядосано гледаше Алис, чакайки най-после да каже за видението, дъщеричката ми беше с онзи изпепеляващо любопитен поглед, който често се появяваше на красивото й личице, а Емет тракаше с пръсти по масата и без да иска я счупи.

– Упссссс! – каза той с на външен вид разкаяна физиономия, но смеха със страшна скорост напираше да излезе от устата му. – Добре де, добре. – каза той след като Розали го сръга в ребрата.

– Ще си поговорим по-късно за това. – Есме не беше много доволна – това беше една от любимите й маси.

Едуард

 

Виждах любопитството в очите на семейството си. Точно бях готов да им разкажа всичко, когато Алис ме спря – ,,Едуард, остави на мен” – каза тя чрез мислите си. Кимнах и тя започна:

– Идеята е да заминем за Аляска. Всички заедно след два дни. И ще си прекараме незабравимо! – Алис грееше от радост.

Започнах да изучавам лицата им. Неси се усмихваше, Емет също. Джаспър беше много изненадан, че той е щял да измисли тази почивка. По лицето на Розали се четеше недоверие, а тези на Карлайл и Есме не изразяваха нищо.

Накрая погледнах моята любима Бела, която също ме гледаше. На лицето й се четяха хиляди въпроси.

– Би ли ни обяснила по-подробно, дъще? – попита Карлайл Алис.

– Ами, всички имаме нужда от почивка, а заедно не сме ходили на зимна ваканция. Така че, какво ще кажете?

– Не знам какво точно ще се получи, но аз съм за. – Розали ме изненада с бързия си отговор.

– Навит съм. – каза Емет без много-много да се замисля.

– Щом е с теб, идвам. – каза Джаспър говорейки на Алис, която продължаваше да сияе.

– Бела, отиваме ли? – попитах я аз с умолително изражение, неразбирайки нейното.

– Сякаш може да ти устои! – Емет вече се тресеше от смях.

Погледнах го ядосано. Той се посъвзе и мислейки си каза ,,Не се ядосвай, но не можеш да отречеш, че е така.”

Извърнах поглед към Бела и тя каза с някаква особена тъга в гласа си:

– Ренесме е още малка, а не ми се иска да я водим там. Може да й се случи нещо, а и не мога да я оставя. Ще остана тук с нея, но ти отивай. Забавлявай се!

Понечих да кажа, че няма да заминавам без нея, когато Карлайл каза, че той също ще остане. В болницата, точно сега имало грипен вирус, от който се разболявали всички и не можел да ги остави. Есме допълни:

– И аз оставам с него, но ти Бела замини. Аз с удоволствие ще гледам внучка си. – каза като се усмихна широко.

Неси се пресегна към нея, докосна я с ръчичка и аз прочетох в мислите й, че тя също ще се радва да остане с баба си.

Сега вече всичко беше наред. Бела беше загрижена и попита Есме дали е сигурна, а отговорът беше:

– Разбира се, иска ли питане!?

Малката ми сестричка заръкопляска и каза:

– Значи е решено!!!

Следва продължение