„Нова”
Автор: Elfinka
Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.
Едуард
Тръгнах към гаража с единствената мисъл да се махна от тук. Тази вечер дори нямаше да ходя в болницата.. защото ако я видя отново, можеше да се разубедя… а не биваше!
Влязох в колата без да се сбогувам със семейството ми. Добре, че Алис бе избрала точно тази вечер за пазаруване в Сиатъл.. все още й бях бесен за това , че ме заряза в най-важния за мен момент, за да проверява тъпите си видения. Как изобщо й бе хрумнала идеята, че Таня може да реши да тръгне след мен сега, когато Бела е в кома… във видението й все още имаше женска фигура, но бе прекалено замъглено, за да се разбере коя е. Естествено, нейното предположение изглеждаше правилно, Таня наистина имаше все още силни чувства към мен. Уверих се последния път, когато бях там. Макар да не ми ги бе изказала гласно, аз нямах никакво намерение да бъда с нея нито сега, нито някога… а и тя нямаше никога да разбере за инцидента, ако Алис не бе отишла в Аляска. Сега само допълнително се притеснявах това действително да не се случи. Това само усили желанието ми да се махна от тук по-бързо. Когато се прибере дано съобщи и на другите решението ми, не исках да гледам огорчението в очите на Есме или радостта на Розали, че няма да й се налага да се мести..а Карлайл… не ми бе проговорил от нощта след инцидента…не и в действителност. Бях го наранил много… Ако имах късмет, след сто години може би щеше да ми прости наистина…
Пълния текст ТУК
Вашият коментар
Все още няма коментари.
