Автор Miriel
Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.
Стегнахме набързо багажа си и след като платихме сметката напуснахме мотела. Стомахът ми изкъркори протестиращ, че е гладен. Трябваше да хапна нещо преди да тръгнем.
Насочихме се към едно малко ресторантче в покрайнините на града. Поръчах си обилно меню и зачакахме да ми донесат нещата. Ресторанта беше пълен. Огледахме се и изострените ни слухове доловиха няколко разговора около нас. Основната тема бе намерените трупове и как полицията не можела да даде никакво приемливо обяснение.
Спогледахме се с Неси:
- Трябва да изчезваме бързо оттук – констатира тя.
- Хапвам и тръгваме.
- Хората са изплашени и има защо. Само дето не знаят от какво точно трябва да се пазят. Може да е всеки един от тях. – добави Неси и огледа присъстващите съжалително.
Кухнята не работеше много бързо и за мое съжаление се наложи да изчакаме поръчката ми. Зяпах безцелно през прозореца навън и видях една черна кола да се приближава бавно по пътя. Имах странно предчувствие затова се надявах да подмине ресторанта и да продължи към града.
Късметът ми изневери за пореден път и черната кола навлезе в паркинга и се настани на свободното място до моята. От нея излязоха двама мъже и се заоглеждаха сякаш търсеха нещо или просто бяха внимателни. На мен ми изглеждаха подозрителни. Те се насочиха към заведението.
Съсредоточих се върху яденето, което току-що ми донесоха. Исках по-бързо да свърша и да тръгнем.
Звънчето иззвъня и знаех, че мъжете влизат в заведението. Погледнах ги кратко – оглеждаха всички. Това изобщо не ми хареса.
Целия фик може да прочетете ТУК
Вашият коментар
Все още няма коментари.
