Автор : Miriel
Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.
Облякох се прилично, дънки, риза и яке. Изглеждах добре. Чертите ми се бяха изострили леко, загубили младешката закръгленост. Продължих да нося къса коса просто от удобство. Тялото ми запази своята сила, а и се стараех да бъда във форма заради мен самия. Натоварванията ме откъсваха от мисли, а аз се стремях да не мисля много, защото винаги се връщах назад в миналото, към онзи момент, в който моята Бела престана да съществува.
Обърнах се към масата и взех нещата, приготвени там – скромен букет от градински цветя, бутилка вино, кутия бонбони, опакована детска книжка и малка плюшена играчка.
Излязох от вкъщи, качих се в колата и потеглих. Къщата на Мелиса не беше близо. Намираше се в покрайнините на Детройт. Кварталът се славеше с добра репутация. Там имоти притежаваха хора от средната класа нагоре.
След около един час най-накрая пристигнах. Погледнах през прозореца и огледах къщата. Беше бяла, на два етажа. Ливадата отпред си личеше, че е поддържана, отзад се виждаха детски съоръжения за игра.
Излязох от колата и се спрях нерешително в началото на пътеката. Все едно се видях отстрани и ми се стори, че изглеждам глупаво. Огледах се и бързо фиксирах една кофа.
Почуках на вратата и зачаках. Дочух трополене на детски крачета и минута след това вратата се отвори.
- Здравей, Джейкъб – поздрави ме Мелиса, а отзад, срамежливо подаваща се зад майка си, ми помаха Александра.
- Здравей, Мелиса – наклоних се леко на една страна, за да видя по-добре момиченцето. – Александра.
Целия фик може да прочетете ТУК
Вашият коментар
Все още няма коментари.
